Първо да направя едно самопризнание. Аз харесвам български рап. Вулгарен, елементарен, изпразнен от съдържание- наричайте го както искате, но истината е, че този тип музика ме привлича, пълни ме с енергия, кара ме да танцувам и ме забавлява. Нали знаете, че всеки човек си има ритъм, който като че ли е писан за него. При много хора от нашите георгафски ширини това е латино ритъмът или чалга ритъмът. Е при мен са ар енд би битовете. А когато текстът е на български, приемам музиката много по-близка. Не че не говоря и не разбирам други езици, просто майчиният език е един и не може да бъде сменен, това е генетика (казах ли ви, че ще говоря за молекулярна биология, а вие си мислите, че майтап си правя). Чухте ми самопризнанието, вече може да ме водите в килията. Не, не, не защото слушам рап, свалих си 5 (пет) емпетройки… да, знам че не трябва; да, знам че ще лежа 5 (пет) години. Е нищо, съкилийникът ми поне не е такъв закоравял престъпник като мен. Той е изнасилвач, ще лежи 2 години- душичка. Дано да не взема да го разваля, че ще вземе и той да свали някоя емпетройка и тогава отиде… Аз пък пак се отплеснах.
Добре, да минем към анализа, който въпреки моите пристрастия ще бъде леко хумористичен и пределно безпристрастен. Ако не ви е смешно, проблемът може да не е в мен… Нищо не намеквам 
Българските рапърчета са тарикати хора, умни, млади, богати, както казва Мишо Шамара „аз съм богат и известен, а ти си кестен и сигурно си девствен“. Всички останали са мухльовци. Те (рапърчетата) могат да спят с жена ти „моето извинение ще го предам на жена ти, защото и тя с тарикатите се клати“, със сестра ти „успявам да вдигна твоето кръвно налягане, когато сестра ти мечтае за мен преди лягане“ и с теб самия „и когато ти го подам отзад за теб ще бъде драма“. Те могат да правят „синки по коленцата“ на цялото ти семейство, защото в тях са „пачките дебелите“, нищо че карат „17-годишна Лада ТТ Самара“. Изобщо драмата е пълна, екшънът също.
Вътрешната красота на лирическите герои може да бъде разглеждана в много аспекти- приятелството е първостепенна добродетел в живота им „за нас приятелите са завинаги, жените са за ден“, обичат музиката „ако устата ти работи, всичко ще върви по ноти“ и особено свиренето на българския музикален инструмент кавал. Ама това е, защото имат „25 санта любовна писалка“. Лирическите герои и в частност Устата не си позволяват да блудстват с малолетни при никакви условия „кой набор си, бъди конкретна, нека сметна дали си малолетна“. От тази презумция стигаме и до извода, че те пият само качествен алкохол „сипи уиски, набор на тия миски“ (има един 12-годишен Чивас, но съм сигурен, че Устата е имал предвид по-квaлитетни питиета). Нямат предразсъдъци „О, боже, рапър с гащи на Азис как може“, но имат много скъпи аксесоари „може, даже много съм готин с обувки за хиляда и осемстотин“ и „Ролексът ми струва 18 големи зелени, Бенцът ми струва 100 големи зелени“. Този, последният лирически герой с ролекса и бенца гордо заявява „но имам и две огнестрелни рани от тъпите ченгета насрани“. След това лирическият герой нямаше голяма възможност гордо да заявява каквото и да е (за около 6 години), ама това беше, защото „майна, няма да пазя тайна, отивам на почивка след удара в Украйна“.
Лирическите герои определено имат респект към служителите на реда и карат своите слушатели и фенове също да имат подобно отнопение „дай ми някой лев за бензин на Астрата“. Те имат и много мило отношение към своите колеги от други жанрове. В тези редове се чете една топлота „Азис беше само Васко Педераса“. Лирическите герои са и изключително близки един с друг. Те обичат да засвидетелстват своята обич в творбите си „стоп, мирише ми на изгорели гуми“ и „да се ебат всички, които им мирише на гуми“. Следва лиричното „там-та-ра-рам Спенс е гей“ и отговорът „Защо ми трябва да се вързвам на кривогледи тъпаци, които да рапират на хуя ми имат мераци“.
Лирическите герои участват редовно в престрелки „следва сцена, която не мога да опиша с думи, тум-тум-тум ра-та та-та-та-та“. Изразяват се винаги точно, ясно и самобитно, нали? Никога лирическите герои не се заяждат без причина „Щип щибидидип дип щибидидибиди дип, излязъл ми е пак нахален хемАроид“ (цял живот съм си мислел, че в тая дума няма „а“, ама с Конса Консито Консенсус ли да споря).
Само един гении на реденото слово може да римува закона със… закона „не че искам да прескачам закона, но животът ме кара да прескачам закона“, всеки си мисли „това не е ли Мишо Шамара“. Нашите любими изпълнители, отъждествявайки себе си с лирическите ти герои никога не се шегуват с феновете си. В частност Ъабпсоуртд (вече и аз незнам как се пише тази дума) никога не се гъбаркат (в смисъл, че не ходят заедно на гъби) с феновете си „от провинцията“ (разбирай пустата необетована земя извън град София, която е населена от недорасли за градското общество в столицата ни аборигени) „ти ли си хазайка- твърдо нйе“. Това нйе низнъм кък точну дъ гу напишъ, ама сигур кат тилифон и тиливизор. Ама в Ъпсурт са мъже бе, те в София говорят най-правлния български. „Аз като говориме, братле, само нема да ме прекъсваш“. Чат ли си?
И като обобщение, рапърите в България са най-готините, най-богатите, най-хубавите, най-опасните, най най най най. Е как да не иска човек да е като тях. Само че те и затова имат отговор „лижиш ни гъза и си мислиш, че си от нас“, така че няма начин да ти хрумне нещо, за което те още да не са се сетили. Напомнят за Бойко Борисов в ранния му период. Поне може да харесваш музиката им или да я мразиш… май е все тая.
То бе цонтинуед…
To be continued…
Благодаря за вниманието, Александър Николов
