Литературно-интерпретативно съчинение на тема вътрешната красота на лирическия герой в българските рап произведения or how I learned to stop worrying and love the R&B

Първо да направя едно самопризнание. Аз харесвам български рап. Вулгарен, елементарен, изпразнен от съдържание- наричайте го както искате, но истината е, че този тип музика ме привлича, пълни ме с енергия, кара ме да танцувам и ме забавлява. Нали знаете, че всеки човек си има ритъм, който като че ли е писан за него. При много хора от нашите георгафски ширини това е латино ритъмът или чалга ритъмът. Е при мен са ар енд би битовете. А когато текстът е на български, приемам музиката много по-близка. Не че не говоря и не разбирам други езици, просто майчиният език е един и не може да бъде сменен, това е генетика (казах ли ви, че ще говоря за молекулярна биология, а вие си мислите, че майтап си правя). Чухте ми самопризнанието, вече може да ме водите в килията. Не, не, не защото слушам рап, свалих си 5 (пет) емпетройки… да, знам че не трябва; да, знам че ще лежа 5 (пет) години. Е нищо, съкилийникът ми поне не е такъв закоравял престъпник като мен. Той е изнасилвач, ще лежи 2 години- душичка. Дано да не взема да го разваля, че ще вземе и той да свали някоя емпетройка и тогава отиде… Аз пък пак се отплеснах.

Добре, да минем към анализа, който въпреки моите пристрастия ще бъде леко хумористичен и пределно безпристрастен. Ако не ви е смешно, проблемът може да не е в мен… Нищо не намеквам

Българските рапърчета са тарикати хора, умни, млади, богати, както казва Мишо Шамара “аз съм богат и известен, а ти си кестен и сигурно си девствен”. Всички останали са мухльовци. Те (рапърчетата) могат да спят с жена ти “моето извинение ще го предам на жена ти, защото и тя с тарикатите се клати”, със сестра ти “успявам да вдигна твоето кръвно налягане, когато сестра ти мечтае за мен преди лягане” и с теб самия “и когато ти го подам отзад за теб ще бъде драма”. Те могат да правят “синки по коленцата” на цялото ти семейство, защото в тях са “пачките дебелите”, нищо че карат “17-годишна Лада ТТ Самара”. Изобщо драмата е пълна, екшънът също.

Вътрешната красота на лирическите герои може да бъде разглеждана в много аспекти- приятелството е първостепенна добродетел в живота им “за нас приятелите са завинаги, жените са за ден”, обичат музиката “ако устата ти работи, всичко ще върви по ноти” и особено свиренето на българския музикален инструмент кавал. Ама това е, защото имат “25 санта любовна писалка”. Лирическите герои и в частност Устата не си позволяват да блудстват с малолетни при никакви условия “кой набор си, бъди конкретна, нека сметна дали си малолетна”. От тази презумция стигаме и до извода, че те пият само качествен алкохол “сипи уиски, набор на тия миски” (има един 12-годишен Чивас, но съм сигурен, че Устата е имал предвид по-квaлитетни питиета). Нямат предразсъдъци “О, боже, рапър с гащи на Азис как може”, но имат много скъпи аксесоари “може, даже много съм готин с обувки за хиляда и осемстотин” и “Ролексът ми струва 18 големи зелени, Бенцът ми струва 100 големи зелени”. Този, последният лирически герой с ролекса и бенца гордо заявява “но имам и две огнестрелни рани от тъпите ченгета насрани”. След това лирическият герой нямаше голяма възможност гордо да заявява каквото и да е (за около 6 години), ама това беше, защото “майна, няма да пазя тайна, отивам на почивка след удара в Украйна”.

Лирическите герои определено имат респект към служителите на реда и карат своите слушатели и фенове също да имат подобно отнопение “дай ми някой лев за бензин на Астрата”. Те имат и много мило отношение към своите колеги от други жанрове. В тези редове се чете една топлота “Азис беше само Васко Педераса”. Лирическите герои са и изключително близки един с друг. Те обичат да засвидетелстват своята обич в творбите си “стоп, мирише ми на изгорели гуми” и “да се ебат всички, които им мирише на гуми”. Следва лиричното “там-та-ра-рам Спенс е гей” и отговорът “Защо ми трябва да се вързвам на кривогледи тъпаци, които да рапират на хуя ми имат мераци”.

Лирическите герои участват редовно в престрелки “следва сцена, която не мога да опиша с думи, тум-тум-тум ра-та та-та-та-та”. Изразяват се винаги точно, ясно и самобитно, нали? Никога лирическите герои не се заяждат без причина “Щип щибидидип дип щибидидибиди дип, излязъл ми е пак нахален хемАроид” (цял живот съм си мислел, че в тая дума няма “а”, ама с Конса Консито Консенсус ли да споря).

Само един гении на реденото слово може да римува закона със… закона “не че искам да прескачам закона, но животът ме кара да прескачам закона”, всеки си мисли “това не е ли Мишо Шамара”. Нашите любими изпълнители, отъждествявайки себе си с лирическите ти герои никога не се шегуват с феновете си. В частност Ъабпсоуртд (вече и аз незнам как се пише тази дума) никога не се гъбаркат (в смисъл, че не ходят заедно на гъби) с феновете си “от провинцията” (разбирай пустата необетована земя извън град София, която е населена от недорасли за градското общество в столицата ни аборигени) “ти ли си хазайка- твърдо нйе”. Това нйе низнъм кък точну дъ гу напишъ, ама сигур кат тилифон и тиливизор. Ама в Ъпсурт са мъже бе, те в София говорят най-правлния български. “Аз като говориме, братле, само нема да ме прекъсваш”. Чат ли си?

И като обобщение, рапърите в България са най-готините, най-богатите, най-хубавите, най-опасните, най най най най. Е как да не иска човек да е като тях. Само че те и затова имат отговор “лижиш ни гъза и си мислиш, че си от нас”, така че няма начин да ти хрумне нещо, за което те още да не са се сетили. Напомнят за Бойко Борисов в ранния му период. Поне може да харесваш музиката им или да я мразиш… май е все тая.

То бе цонтинуед…

To be continued…

Благодаря за вниманието, Александър Николов

Любими фрази и афоризми I

Обичам краткото слово. Смея да твърдя, че с по-малко думи човек може да каже много по-стойностни неща. Една от учителките ми по литература имаше любима история за двама приятели. Единият писал на другия писмо, което започвало “Пиша ти дълго, защото нямам време да ти пиша кратко…”

Имам намерение периодично да ви пиша по да кажем 10 мои любими фрази. Ще си позволя да пиша и моя коментар или тълкуване за тях. Ето ги и първите 10.

1. Не ме интересува живота на мравките.

Автор: Неизвестен. Култово, кратко и ясно. Фразата е специален поздрав на всички, които завиждат на някой.

2. Не смея да кажа, че съм добре, съседът от завист да не умре.

Автор: Един поет от град Първомай (съжалявам, че му забравих името). В същия стил като фраза номер 1. За прословутата ни българска доброта.

3. I’ll make him an offer he can’t refuse.

Автор: Фразата е изречена във филма “The Godfather”. Абсолютна класика. Изречение демонстриращо много власт (ако знаеш контекста естествено).

4. Every dog has its day.

Автор: от филма “Scarface”. Жестока фраза. Всеки човек си има своя пиков момент. Думата “dog” изразява отношението на героя на Ал Пачино към живота и себеподобните.

5. If it was so, it would be and if it were so, it might be, but as it isn’t, it ain’t. That’s logic.

Автор: Фразата я прочетох в една книга за Асемблер. Там също беше цитат и за съжаление не помня името на автора. Хумористична и същевременно много вярна дефиниция на логика.

6. Лесно е да простиш, трудно е да забравиш.

Автор: Александър Николов (аз). How do you call it? That’s right- Life.

7. Двете правила на успеха: 1. Не казвай всичко, което знаеш.

Автор: Неизвестен. Нямате представа колко хора ме питат кое е второто…

8. Smile, tomorrow will be worse.

Автор: Мърфи. Малко класика от Мърфи. Една от любимите ми негови фрази.

9. В живота си или хищник или плячка. Аз отказвам да бъда плячка.

Автор: Александър Николов (пак аз). Няма нужда от коментар- Не позволявайте да ви тъпчат.

10. В живота оцеляват нито най-силните, нито най-умните, а най-издръжливите.

Автор: Неизвестен.

Малко бележки по фразите. Това със сигурност не са ми 10-те най-любими фрази, но ми харесват. Където съм писал, че авторът е неизвестен в смисъл, че аз не го знам. Ако някой го знае може да ми пише да го добавя. Очаквайте скоро следващата 10-ка. Благодаря за вниманието.

Разни Празни или какво означава “Губя си времето”

Преди да започна коментирането на конкретни събития и теми ще ви напълня главата с още малко глупости на свободна тематика. Във въведението ви споделих, че ще ви губя времето, както и моето собствено, та се замислих какво по дяволите означава “губя си времето”. Притежаваме ли го това време? Продаваме ли го? Нали нещо трябва да е твое, за да го загубиш. Добре, очевидиният отговор е, че човек си губи времто, когато прави нещо, което не е полезно, не му носи никакви ползи и не помага за израстването му като личност. Сега тема на съвсем друг разговор е какво спада към тази дефиниция, защото никой не може да ме убеди (за малко да го напиша с “о”), че писането на блог и евентуалните дискусии с хората, които ще четат този блог не спада към дефиницията, а ученето по Werkstoffkunde (материалознание) спада. Естествено ако си строител е полезно, но ако не си… Какво и да е. Ако се придържаме обаче към тази дефиниция излиза, че винаги, когато се забавляваме си губим времето, а винаги, когато учим, работим (независимо дали сме собственик на банка или чистим изпражнения) не го губим. И накрая, както казва моят добър приятел Шишо Бакшишо “Всички ще умрем”. И нека всеки от нас се замисли в този един момент, когато осъзнае, че не му остава много време какво предпочита да си спомни- любимото момиче; развлекателните книги, които е прочел; хубавите филми, които е изгледал; местата, които е посетил; споровете на безмислени теми, които е водил; нещата, които са го разсмивали; “оная мацка в Пампорово”; природните красоти, които е видял; безмислените есета, които е писал; смешните истории, които е преживял и всички други неща, които са му “изгубили времето” или предпочита да си каже “Ех колко добър банкер/чистач бях.”

Така че аз искам да си губя времето, защото ми е приятно да го правя. И както се казваше в оная готина реклама на Загорка “Какво му трябва на човек”. Животът е прекалено кратък, за да го прекараме в учене и работа без поне малко да си “губим времето”. Човек взима сам решенията, които предопределят жизнения му път. Далеч съм от мисълта, че това, което току-що написах би повлияло на някой, така че той да промени поне малко живота си, дори с един малък детайл. Това е просто едно споделено мнение, което ще повторя- обичам да си губя времето, а Вие?

Hello world! Въведение!

Здрасти, банда! Човек прави странни неща, когато му е скучно. Понякога даже се раждат гениални идеи по подобен начин (макар че номер едно в това отношение е тоалетната). Та моята поредна “гениална” идея е да си излея мислите на лист хартия… Открих, че ми се пише. То както е тръгнало по-добре е да ви кажа какво не ми се прави, защото май не останаха много неща. Втората ми “гениална” идея беше този лист хартия да го превърна в блог, нали сега е модерно. Без това постоянно си губя времето, така поне ще имам още един повод да го правя. Пък и ще губя вашето също. Да, вашето. Тези, които ще направите грешката да прочетете нещо от това, което съм написал. Ако още не съм ви загубил като аудитория, прочетете следващите ми изречения

Тъй като този текст е предвиден като един вид въведение е редно да ви кажа по какви теми ще пиша. Ами най-общо казано ще пиша за всичко, което ме интересува- като започнем от молекулярна биология, атомна физика, археология, астрономия… СПОКО- майтапя се. Ако тук има още хора, които четат е редно да кажа “Уау, много сте упорити”. Обещавам, че по-надолу ще стане по-интересно и по-забавно, а пък ако не стане ви позволявам да се чувствате ужасно прецакани Да се върнем на темата. Интересувам се и ще пиша за: футбол и политика (нещата, от които всеки българин разбира), икономика, история, филми, други спортове (освен футбола)- нали знаете хокей на трева и други подобни, вицове, афоризми, философия, музика, реклама и обща тематика- за живота така да се каже. Ако на някой му е интересно да чете, ако не му е интересно да не чете. Критики приемам само положителни

Имам и още една егоистична причина да си изразявам мислите в слово, силно ме е срам от нея, но какво да се прави- такъв е животът. Не помня кога за последно съм писал на български използвайки кирилицата… За жалост рядко ползвам писмен български, а когато го правя, mnogo 4esto pi6a po tozi na4in, така че бъдете снизходителни към грешките, които правя. И както казва Duke Nuken- Let’s Rock!

Упс, за малко да забравя- казвам се Александър Николов и в момента съм студент в Дармщат, Германия. Роден съм 1984 и така нататък. Ако не не ме мързи много, може би ще напиша някаде нещо като по-подробно самоописание. Засега това ви стига. До скоро!